За „Глина“

ГЛИНА.

Започнах я през пролетта, дочетох я през лятото. Бях потурчила снимките в компютъра си и докато ги намеря, забавих този отзив…

Е, мнението ми за „Глина“ не е сред най-популярните – не съм сред припадащите от възхвала и прехвала нито на авторката, нито на текста. Имах по-високи очаквания, наистина,, но пък и не останах много разочарована. Мених си рейтинга в GR на няколко пъти – дори не съм сигурна 3 или 4 звезди и’ оставих накрая. Мнението ми е някъде над средата – 3,8 да кажем.

Не мога да си обърна душата и да кажа колко мноооого ми е харесала, въпреки че не бяха 1 или 2 и тези моменти в книгата. Безспорно си имаше доста силни сюжетни развръзки, много добри идеи също. Просто имаше и стабилно количество страници, в които ми беше направо скучно. Едвам ги отминах. Добре, че се случи любовна случка, та потръгнаха нанякъде нещата. А и аз самата не бях в лесен период, дотежаваше ми и самата тегоба на книгата, отбягвах я. Може би просто не се срещнахме по средата на пътя си с нея, не знам. Въпреки всичко, не бих я подминала и днес. Не съжалявам ни на йота за прочита. Ще ми се да бях малко по-доволна от него, но уви.

Понякога така ни се случва и с хубавите книги…