„Отлъчване“ – цитати

„Зафана се една битка – кръвава, страшна, луда. Мозък ти запечатва грохото на оръжия, кръвавите тела на ранените и падна*лите, крясъци страшни, а небето го нема – всичко е у дим, все едно сме у друг свет, а не у нашио. Въздухо мож да го видиш, да го фанеш у ръката си, да си го…

Понякога „Спасителят“ има нужда да бъде спасен

Името на Никълъс Спаркс безспорно е едно от най-разпознаваемите из дебрите на литературния свят. През годините голяма част от произведенията му бяха превърнати в касови филмови продукции, които всяко момиче или момче с романтично сърце няма как да не е харесало. Никак не е случайно, че той винаги е първият автор, за когото се сещам и аз,…

„Майските рози“ – за смелостта да бъдеш свободен

През последния месец на вече изминалата 2017-а издателство „Millenium“ зарадваха феновете на американската писателка Дот Хъчисън с новия й роман. Първата й книга, издадена у нас – „Градината на пеперудите“, хем разкраси книжните ни рафтове, хем мощно разтърси съзнанията ни. „Майските рози“ има също толкова невъобразимо прелестна корица, колкото беше и предишната, така че спокойно можете да си ги наредите една до друга и…

Откъс от „Завинаги ти“ от Стефана Белковска

„Любовта – търсим я, намираме я, губим я. Понякога идва при нас като малко загубено момиченце с ожулени колена, друг път е в топлината на очите на най-обичаната сестра. Любовта е рози, а друг път е песен, проливен дъжд, мирис на топло какао или просто на парфюм… Случва се да дойде като гръм от ясно…

„Градината на пеперудите“ – една извратена фантазия

         В началото на годината издателство „Millenium“ запозна българската книжна аудитория с творчеството на писателката Дот Хъчисън. Романът й е сред финалистите в надпреварата на Goodreads за най-добра книга на 2016 г. в категория „Хорър“. Аз обаче смятам, че „Градината на пеперудите“ е много повече психотрилър, отколкото хорър.             Когато работата на художника е…

„Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд (откъс)

„Любов ли?, попита Командирът. Това е по-добре. От това разбирам. За това можем да говорим. Влюбване, казвам. Всички сме го изпитвали навремето по един или друг начин. Как е възможно толкова да сме го омаловажавали? Дори сме се присмивали. Като на нещо тривиално, превземка, каприз. А е било тъкмо обратното – имало е тежест. Било…

Игра на гъски – разкази за превратностите на живота

„Не можеш просто да пропилееш земния си път по тоя начин. Скачай на крака и се хвърляй в света! Даже и да хапе, даже и да драска, ти се бори с него, пък вземи и намери живота си. Той трябва да е някъде там.“ из „През цялото време“ Първото, което забелязваш, щом вземеш сборника с…

„P.S. Все още те обичам“ – до всички момичета, влюбени в любовта

„Хората влизат и излизат от живота ти. За известно време те са целият ти свят, те са всичко. А после, един ден, вече не са. Никога не се знае колко време ще останат при теб.“  Продължението на „До всички момчета, които съм обичала“ пререди всички книги, които съм започнала, и най-нахално обсеби цялото внимание, което до момента се полагаше…

„До всички момчета, които съм обичала“ – роман за едно порастване

В разгара на лятото на вече отиващата си 2017 г. се сдобих с „До всички момчета, които съм обичала“ (изд. „Ибис“) на Джени Хан. Книгата беше част от съдържанието на юбилейната кутия BOPS на Алекс и Райс от „Четат ли двама“. Дори и да не беше там, пак щях да си я купя, за да я чета на морето. Сигурна съм, че щях, защото…

Из „Гръцко кафе“ от Катерина Хапсали

-Ох, майко, майко… Не, не го каза българският ти дядо. Каза го гръцкият. Георгиос. Този, който ме мислеше за гъркиня. Каза го на чист български. Каза го като заклинание. Повтори го като мантра. Чул го бил от техните, някога; те пък от техните „техни“… Някъде в Мала Азия. В Турция. И не, Георгиос няма български…