„Четат ли двама” – първата ми BOPS от Алекс и Райс

Седяхме си ние с Ая от SeasonsOfAya на първото ни софийско кафе, което си беше и първото ни от много години назад, и си говорехме за книги и за нещата, които ТРЯБВА да знам или да видя в София. Е, първото ѝ предложение, обединяващо книгите и новостите за мен, беше каналът в УouTube на лъчезарното…

Уроци за пораснали деца в „Баба праща поздрави и се извинява“

   „Защото животът е едновременно сложен и прост“, а в своя втори роман Фредрик Бакман отново ни го представя точно така – съвсем простичък, дори и тогава, когато е най-много сложен. Изпитвам много силна симпатия към този автор заради безспорния му талант да накара своя читател да съпреживее всеки един книжен абзац така, сякаш всички…

„Дървото на живота“ – сериал

Безспорно най-добрата българска кинопродукция, която съм гледала някога. Сериали, филми, всичко, всичко бледнее пред тази невероятна спойка между едни от най-добрите актьори на българския театрален и кино хоризонт. Персонажи, изиграни блестящо; история – жива, пулсираща, разкъсваща, близка. Не мога да коментирам достоверността на историческите факти, понеже историята никога не ми е била страст, за разлика…

„По-добра”

Ако знаех как да бъда по-добра, повярвай ми, че щях да бъда. Едва си спомням що е то, едва… Неподправена, с душа като свила, от любов и радост да празнувам. Сърдечна, истинска, с добро сърце, невярваща, че злото съществува, да дам на злите хора чистото небе, да накарам огъня да затанцува. За всяка болка бих…

„Тя”

Тя докосваше тъжна листата, изпопадали на тази грешна земя, целуваше вятъра, прегръщаше огъня, крачеше с времето. И беше сама. Тя бягаше от хорските погледи, прогонила бе всеки вреден навик от век. не намираше в нищо опората и забравила бе що е да бъдеш човек. Тя ходеше боса по белия сняг и виелици тежки не я…

„Думите”

Думите. Те са толкова странно понятие. Веднъж те докарват до лудост – от щастие, целуват те сякаш…и сияеш, с разтуптяно сърце. Друг път разплакват те – злостни и болни, пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние, и те водят по пътища мрачни и кални – някъде в дълбините на твойто съзнание. Думите. Те те…

Истинските мъже

ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ казват нещата с истинските им имена. Не се мъчат да лъжат, защото нямат проблеми да ти кажат истината в очите, нито се страхуват как ще постъпиш, взела своя избор насреща им. Действат, за да го променят, ако им пука. Те знаят, че не е достойно да лъжеш и държат да запазят мъжкото си…

Надежда

Не съм в чужбuна. Бългaрuя не мu лuпсва. Не съм оmkрuла kрасоmama й сега, kогаmo не съм вече пешеходец по нейнume улuцu. Но съм осmавала без нея. По собсmвено желанue. Сmоmuцu kuлометрu далече. Тогава не сu давах сметка, но сега, годuнu по-късно, съм осъзнала какво щях да изгубя, ако жuвотът всъщносm не мu се беше…

По булеварда

Големият булевард. Многото бързащи за някъде хора. Неделя. А почти всички магазини работят. Има и по-прецакани, щом аз вече даже се прибирам от работа. Ден като всички. Ама не точно. Мирише на пиле на грил, на цъфнала липа, на лято, прегорели гуми и какво ли не още. Лек полъх на бриз и ризата ми оживява….

Автобус №148

Сутрините с автобуса са винаги интересни – редовният крос от нас до спирката е малката ми спортна доза на ден; безотказно момчетата пред магазина си разискват теми за войни и ядрени оръжия, история и пр. – как от толкоз рано им се говори за това – не знам, но си им е традиция; все се…

За мен

Здравейте, Казвам се Мартина Ламбова и съм от град Видин. Там съм прекарала голяма част от живота си, затова често може да попаднете на споделени от мен емоции по повод развитието на родния ми град. Завърших висшето си образование в ИУ – гр. Варна, специалност „Туризъм“ през 2015г. Никога не съм работила по специалността си,…

„Пилето“ – У. Уортън

    За първи път попадам на книга на Уилям Уортън, за първи път чувам за него, благодарение на издателство „Сиела“. Те обичат да преиздават ГОЛЕМИТЕ книги, класиките. Благодаря им за което. Не мисля, че е прекалено силно да кажа, че тук говорим за един шедьовър в литературата. Да, безспорно има моменти, в които се…