„Сушата“ (изд. „Хермес“) е умелият и много успешен дебют на английската писателка Джейн Харпър, прекарала по-голямата част от живота си в Австралия. Това е първият роман от поредицата за детектив Арън Фолк и спокойно мога да кажа, че с нетърпение очаквам следващия.
„Сушата“ опиянява още от пролога. Ужасяващи картини се разкриват в четящото ни съзнание още от първите абзаци. Няма какво да контрастира на умиращата земя, но пък има какво да засили усещането за безнадеждност, трагедия и страх. Изправени сме пред гледката на две същества, намерили края си твърде рано. А жегата и мухите не се съобразяват с никакви несправедливости.
В родното градче на Арън Фолк – Киуара, положението не е никак добро. Тук сушата е фактор, който съсипва не само реколти, но и животи. Целият град е в безизходица, а семействата изпитват сериозни финансови проблеми, които изобщо не помагат за спокойното дишане в изгарящата жега.
От мало до голямо, всеки един жител на градчето е приел, чекървавата сцена, разиграла се във фермата на Люк Хедлър, е негово дело – на съпруга, бащата. На онзи, който после сам си е пръснал мозъка. Първоначалното разследване минава през пръсти, теориите са приети без много въпроси и с още по-малко намерени отговори. Като например защо един баща би убил съпругата си, момченцето си, но не и няколкомесечното си момиченце?
Възрастното семейство Хедлър обаче не е склонно да повярва, че синът им е бил способен на такова зверство, затова бащата на Люк решава да предприеме действия. Наред с уведомлението за смъртта на сина си, той изпраща на най-добрия му приятел бележка, която не би могла да го остави безразличен към случилото се.
Джейн Харпър
Ето как Арън Фолк се завръща от Мелбърн за първи път от цели двайсет години, за да погребе Люк, Карън и Били. Въпреки че възнамерява да си тръгне веднага след опелото, той е изнуден да приложи точно тук и сега знанията и уменията си на финансов полицай. Задачата му е да разбере дали наистина нещата са били толкова страшни, че да накарат Люк да изгуби вяра в друг възможен изход за семейството си.
Покрай завръщането на главния герой се завърта и другата сюжетна линия – убийството на Ели, приятелка на Люк и Арън, извършено в далечното минало. Този случай също е бил решен набързо и без истински доказателства, а виновен, макар само в очите на жителите на Киуара, се оказва Фолк. Впоследствие Арън и баща му са прокудени от родния си град. Завинаги.
И така, наистина съм впечатлена от историята, макар да не съм изненадана на какво са способни хората от злоба и глупост. Гражданите на тази австралийска общност със сигурност имат какво да научат по отношение на неписаното правило, че никой няма правото да съди, особено ако човек не е доказано виновен.
„Сушата“ се чете на един дъх. Джейн Харпър се доказва като добра писателка още с първата си книжна рожба. В стила ѝ не липсва нищо – темпо, идеи, изразни средства, причинно-следствени връзки. Описанията на австралийската пустош и роденото от нея отчаяние са въздействащи и запомнящи се. Ритъмът е бавен, където трябва, и спира да бъде такъв точно на ръба, но задължително преди да ти е доскучало. В моите очи това се оказа почти специален ефект. Все пак да знаеш точно кога да спреш и да обърнеш посоката е прекрасно умение, не мислите ли?
Отличена с наградата на Sunday Times за криминален роман на 2017 г., „Сушата“ е сред първите заглавия, които Рийз Уидърспуун избира за своя читателски клуб. По-интересното е, че, веднъж попаднала в ръцете на актрисата, книгата гарантирано ще оживее и на екран, тъй като другото амплоа на Уидърспуун е режисурата. В ролята на Арън Фолк съвсем скоро ще видим актьора Ерик Бана, когото познаваме и от друга адаптация на любима литературна творба – „Жената на пътешественика във времето“.
MGLrevelation 