Безспорно най-добрата българска кинопродукция, която съм гледала някога. Сериали, филми, всичко, всичко бледнее пред тази невероятна спойка между едни от най-добрите актьори на българския театрален и кино хоризонт. Персонажи, изиграни блестящо; история – жива, пулсираща, разкъсваща, близка. Не мога да коментирам достоверността на историческите факти, понеже историята никога не ми е била страст, за разлика от емоционалните човешки стойности.
Сюжетът… – съдбите, подлостите, низостите, силните и слабите страни човешки, вярата, доброто, смелото българско сърце, раздели, изневери, прошки, семейство, възпитание, покорност, неподчинение, дързост, отмъщение, любов, майчина обич, унижение, лудост, война, смърт, незабрава… и колко още! Милиони чувства, които макар чужди, стават твои, усещаш ги, преживяваш ги. Аз поне затова съм толкова впечатлена и разтърсена. Защото всичко това, което са искали да покажат на емоционално ниво, протече през вените ми. Вярвам, точно това е смисълът да се правят филми. Никой друг български сюжет не ми е задържал така вниманието и мислите.
Освен, че тотално се привързах към героинята Божура (персонаж, любим колкото Ирина от „Тютюн“ и Скарлет от „Отнесени от вихъра“!), заобичах още повече актрисата – Теодора Духовникова; Освен, че Койна Русева беше неподправена и прелестна, брилянтна, тук за първи път разбрах ЗАЩО ВЛАДО КАРАМАЗОВ е толкова обичан от цяла България! Невероятен! Просто невероятен! Как наедно носи всичките тея толкова противоречиви само за един човек качества, как му отиват всичките! От най-големия егоист, парвеню и нехранимайко до човек с чисти постъпки, духовност, доброта, благост, сърдечност, макар и незасенчили сянката на едно заслужено отмъщение. Отмъщение, което накрая изплува като доброто, възмездието за всички злини. Стра-а-а-шно изпипан персонаж! 
Та… и Луиза Григорова тотално, според мен, пасва на ролята си също, доста надраснала себе си от преди няколко години. И, срам за мен, чак тук открих Христо Шопов! Не вярвам да има някой, който да изиграе тая генералска, генерална, важна роля по-достоверно от него! Гледаш го и ти вдъхва спокойствие и респект, и всяка злост човешка му е простена, защото се бори за България до смърт не само, ами и защото е честен и доблестен спрямо всички. И героят на Башар Рахал се бори за неговата си кауза, ама на него трудно му прощаваш. А на героя Илийчо (Моньо Монев), осъзнала, че го мразя до дъно, му признавам, без заобикалки, че ми е ясно, че лош актьор не може да те накара да го мразиш толкова! Уникална игра! Евала! И прислужницата Цветана я мразиш, мразиш, мразиш и изведнъж те облива безумна жал, как да не я забележиш тая Гергана Данданова, играе зверски!
Един вярва в една България, друг – в друга, трети мисли само за себе си, четвърти се променя до неузнаваемост и въпреки това, пак си е същият. Идеали, идеали, идеали – всеки със своите! Идеали и убеждения, които като секира сякаш разделят главата, ръцете, нозете. Едно цяло, пропито от противоположности тяло, на което му е невъзможно да се побере наедно в себе си. Това семейство е точната метафора за нашата държава – такава,каквато е била и тогава, каквато е и сега. Разкъсвана винаги от различни идеали, различни посоки, винаги унищожаваща сама себе си.
За финал – АКО СТЕ ПРОПУСНАЛИ ТАЗИ ПРОДУКЦИЯ НА ТВ7 ПРЕЗ 2013-ТА, КАТО МЕН, ТО НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА НАВАКСАТЕ. Обещавам, заслужава си! Споделям ви канала в YouТube, където свободно можете да го изгледате свободно.
А на себе си обещавам да прочета романа „Битието“ и да направя ревю и за него 🙂
MGLrevelation 